Село Буново

Селото е разположено в най - западния край на Златишкото поле, допряно в ъгъла между Стара планина и Гълабец. През него минава река Буновчица, която на югоизток се влива в Мирковската река и двете заедно се вливат в река Тополница. В миналото селото е било малко по – на юг, край пътя за София и е носело името Слатина. По късно се е преместило на сегашното си място, понеже било често нападано от разбойници и войски, които минавали през миналите векове.

До Освобождението в селото е имало само една - две турски къщи и то помаци, които по език, носия и характер, не се отличавали от местните българи  и дори имали джамия. За жени крадели моми от селото, понеже околните турци не им давали момите си. В миналото е било развито рудничарството, по – точно обработката на желязото. За това говорят някои останки от миналото. Вигнята в селото и въгнището на север от селото край река Буновчица. Родовото име Ватаховци (от ватах – минен надзирател), преселени от Врабча (Трънско), както и множеството  местни имена, които означават щетини, горски поляни, чиито гори са изсечени за добиване на дървени въглища.Въглищата са били откарвани с коне в Самоков, а на връщане са докарвали чугунени блокове, наричани кияци, които се обработвали във вигните. Самоковци е имало при село Карлиево, както ни показват местните имена „Самоков чир” и „Самоков елаз”, които са може би отпреди турското нашествие, понеже имената показват, че са заварени от турците. По течението на силната Буновкса река са били построени няколко воденици и тепавици които са обслужвали местното населени и околните села. Поради недостиг на обработваема земя и слабо плодородие, много хора от Буново са били принудени да чиракуват, да стават слуги, ратаи и пастири на турските бейове около Цариград и Влашко.

Робството, тежките условия на работа, лутанията из робската земя за изкарване на прехраната, суровия балкански климат, са оказали силно влияние върху характера  на буновчани, върху тяхното мислене и поведение.

 В създалата се обстановка на всенародно пробуждане и революционен подем за освобождение, буновчани са едни от първите, които прегръщат прогресивните идеи на възрожденците и дават своя принос в борбата за Освобождението на България. В село Буново Васил Левски намира много приятели, горещи привърженици на неговото дело. В селото е бил изграден много активен революционен комитет, чрез който Левски е подържал кореспонденцията си с Етрополе и Южна България. След гибелта на Васил Левски за известно време комитетът прекратява  своята дейност и някои от членовете му забягват към Сърбия или към Цариград. По време на подготовката на Априлското въстание той отново се съживява. Един от най - дейните членове  на революционния комитет в село Буново е бил Алипи Петков. Той е въвлякъл в комитета най будните, патриотично настроени буновчани. Подържал тясна връзка с апостолите на четвърти революционен окръг и изпълнявал куриерски задачи, възложени му лично от Бенковски. Буново е едно от трите селища от бившата Пирдопска околя, която има свой представител във Великото народно събрание в Оборище, наред с Копривщица и Петрич. При формирането на българското опълчение в Румъния 19 души буновчани се включват в неговия състав и участват във всички сражение при Стара Загора и Шипченския превал. Буново се слави със сплотено, бъдно, ученолюбиво и прогресивно население. То е завладяно от силен патриотизъм и родолюбиво чувство. И това прави буновчани активни участници във всички организирани борби за освобождението на България.