Село Мирково

Село Мирково е разположено в полите на Стара планина, в западната Златишко-Пирдопска котловина, 63 км източно от София по т.нар. Подбалкански път. Освен с автомобил е достъпно с железопътен транспорт и редовни автобусни линии от Централна автогара-София до село Антон. На север от селото се издига старопланинският връх Баба. Мирково е изходен пункт за хижа „Чавдар“и хижа „Мургана“.

На територията на село Мирково съществуват следи от поселения от дълбока древност. В местността „Могила“, на 3,5 км южно от Мирково, са открити следи от неолитно селище. В местностите „Денината плоча“, „Ортова“, „Уста“, „Яламовото тепе“ и „Хрисковата плоча“ са намерени останки от тракийски селища. Местността „Арамудере“ в землището на селото крие гробница от римско време. Близо до селото, в местността „Таушаница,“ е разположено раннохристиянско светилище. Край Мирково са открити и ценни паметници от Средновековието - църквата „Св. Георги“ от XII - XIII век, както и останки от крепост, охранявала прохода за Етрополе в местността „Градище“.

Църквата „Св. Великомъченик Димитрий“ е построена през 1834 г. от майсторите Минко и Дело; иконите са дело на Давид Зограф, Ив. Неделков и Иван Стоянов Зографски от 1850-1860 г. Днес църквата е една от малкото в България с позлатено кубе.