Селото се намира в западната част на Пирдопско – Златишката котловина и е част от Средногорската селищна система. Захванато е в планинския хребет „Войняк” и се простира към дълбокия дол, който прорязва Ихтиманските възвишениия, като отваря няколко естесвени пътища за Софийско поле. Из дола тече малката, но твърде известна Смолска река. Тази река извира от кльона „Райкьовец в м. „Калугерица” и се влива в слетите в едно Буновска и Мирковска реки, които се вливат в река Тополница.Речните корита на споменатите реки образуват така наречената Петришка котловина, през която в миналото и сега кръстосват в различни посоки стари пътища и друмища, които са имали важно историческо значение. По тях са преминавали през различни епохи много войскови части със завоевателни или освободителни цели. По посока на течението на Смолска река из дола е построен асфалтов път, който свързва град София, през Горна Малина, Байлово, Смолско, Петрич, Пойбрене, Панагюрище с град Пазарджик и град Пловдив.

На 3-4 километра източно от Смолско пътят се съединява с пътя по посока към автомагистрала София – Бургас. През средните векове един от главните пътища между Пловдив и София е този през Петрич и от там по долината на Смолска река. Крепостите, които се намират около Петрич и тези, които се намират в прохода през Дервена, са представлявали една отбранителна линия и са били мощна защита през най-съдбоносните времена на миналите векове. Има предположение, че името на село Смолско идва от славянското племе Смоляни, и че Смолско е било едно гранично село, заселено от българският владетел Самуил. Това военизирано племе пазело прохода с намиращите се там крепости. Те били подбрани от най-верните и най- смелите поданици на Самуил. Те били едри, снажни и физически здрави хора – качества, които и днес могат да се забележат сред населението на Смолско.