За нас

НЧ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ – ГР.РАКОВСКИ - 1908” гр. Раковски е читалище с 104 годишна история.

То е създадено на 20 декември 1908г. в село Калъчлий /днешния кв. Генерал Николаево/. Основатели, а след това и членове на читалищния съвет са: Марияна и Мария Чешкови, Петър Зантов, Александър Керин, Иван Константинов, Серафим Романов, Гено Шарков, Тобия Говедарски, общо 25 души, те го нарекли на името на славянските просветители Кирил и Методий. Поради липса на сграда читалището първо се помещавало в къщата на Никола Чешков Петков. За първи председател на читалището е избран Георги Лазаров Мичев /1973 - 1948/ - фелдшер и бивш студент по медицина в Петербург. Секретар – библиотекар станал Петър Зантов. Постепенно читалището събрало определен книжен фонд, вестници и списания.

В началото на 1909г. към читалището е създаден и самодеен драматичен състав, който подготвя и изнася представления пред населението на днешния гр. Раковски. На 24.05.1909г. /патронния празник на читалището/ е поставена първата пиеса „Червеният панталон”. В нея участвали учителката Марияна Чешкова, Гено Шарков, Луиджи Зантов. През годините се поставят и пиесите „Хъшове” от Иван Вазов, „Многострадалната Геновева”, „Откраднатата гъска”, „Виришапка” и др. Всяко едно представление било малък културен празник за населението. То се стичало с възторг в театралния салон на читалището. Събраните от театралната дейност значителни за времето средства били използвани за нови вестници и списания.

Войните за национално обединение естествено прекъснали дейността на читалището. Помещението било реквизирано за военен склад, а книгите, вестниците и списанията, архиват и инвентарът преместени в една стая, разположена в църковния двор и принадлежаща на църквата.

Силното влияние на читалищната дейност върху младежта в града предизвикало реакцията на църквата. През 1918г. било създадено религиозно дружество „Мариини девойки”, в което също се водела културно-просветна дейност, разбира се в духа и догмите на католическата религия. Църквата, позовавайки се на необходимостта от помещение за новото дружество изгонила читалището от заеманата стая в църковната сграда. Читалищната управа наредила книгите в един нает дюкян от Роко Рончев и подновила дейността му. По време на земетрасението от 1928г. сградата рухнала, а инвентарът с част от книгите се похабява. Изчезват и част от архивите.

Дейността на читалище „Кирил и Методий” била подновена през 1930г. Тогава група учители (Лазар Лазаров, Иван Унгаров, Кунчо Кунчев, Йосиф Тобиев) и общественици ( Йосиф Говедарски, Петър Зантов, Александър Керин) взимат решение читалището да се настани в една от стаите в училището. Открит е и бюфет. Бюджетът от 20 000 лвева бил изразходван за закупуване на книги и инвентар. За председател на читалището е избран Йосиф Говедарски.

В периода 1930-1940г. читалище „Кирил и Методий” последователно е настанявано в училището, в две частни къщи и в старата община.Едва през 1940 г читалището е настанено в собствена сграда. Средствата за дейността му били набавяни от приходите на читалищните имоти, доходи от вечеринки, томболи, театрални представления и др. Към читалището, между 1932-1934г. е имало вечерно училище, което е било посещавано от много жители на града.. През 1935-1936г. работи и т.нар. народен университет към читалището, в който преподават д-р Капинчев, Иван Унгаров, Г. Хаджиев, Иван Райков.Когато града се електрифицира, бил закупен грамофон, който в празнични дни озвучавал площада. Било 1937година.

Особено активна била дейността на самодейния драматичен състав, който поставял ежегодно по няколко пиеси. В неговата работа активно участвали и Захари Иванов, Петрана Овчарова, Никола Белчев, Слави Денков, Пенка Стрехина, Зора Зантова и много други.

Едва през 1940 година читалището е настанено в собствена сграда. То се издържало с приходите от читалищните имоти и 50 дка ниви.

През 1943г. всички читалища били иззети от монархо-фашистката власт за караулни помещения на така наречената „Обществена сила”, предназначена за охрана на общината от партизански нападения.

Читалище „Св.Св. Кирил и Методий” въстановява дейността си веднага след 09. 09.1944г. През 1945г. драматичния състав също подновява своята дейност. Създава се нов танцов състав с 30 участници, хор с 90 хористи, лекторска група от 25 души. Същата година е закупен първият киноапарат „Дебър”. Така седмото изкуство навлиза и в гр. Раковски.

Отначало танцовият състав се ръководи от ентусиазираният самодеец Слав Бойкин. За високото си художествено майсторство съставът е награждаван с много награди и отличия на регионални и национални фестивали и събори.

Интересна културна дейност развива художествения самодеен състав. Като добри изпълнители се проявяват Слав Пищийски – кавалджия, Йозо Венков – гайдарджия, Стефан Стрехин – певец, Анка Чавдарова- певица.

През 1950г. едно от помещенията на читалището се реконструира на киносалон с 450 места. Поставен е нов широколентов киноапарат.

През 1963г. драм съставът представя над 25 пиеси. Активно участие в дейността му вземат Иван Лазаров, Алекса Пънкин, Иван и Петър Узунови, Донка Кехайова, Афиян Балабански, Стефан и Яко Стрехини, Слав Бойкин, Ангел Балабански, Бонка Каласъзова, Елена Макакова. Самодейците печелят почетни места на окръжни фестивали. На първия национален стбор в Копривщица са отличени Елена Пънкина и Слав Пищийски.

По инициатива на ръководството на читалището и с помоща на БКП и Народния съвет през 1960 г. започва строителството на нова читалищна сграда в центъра на Генерал Николаево. На 24.05.1963г. тя е тържествено открита. Този малък дворец на културата разполага с многофункционален салон с 500 места, и друг със 100 места, библиотека с читалиня и хранилище, музейна зала, зала за граждански ритуали, гримьорни, стаи за репетиции, младежки клуб и др. Новото читалище става център на културния живот в гр. Раковски. Самодейните колективи разгръщат широко дейността си. Създават се нови творчески състави: естрадно-сатирична трупа с ръководител Вержило Тоскани и битов оркестър с ръководител Слав Пищийски.

През всички тези години основните цели на читалището, като културна институция са съхраняване на местните традиции и обичаи и запазване на националното ни културно наследство.

От 2010г. читалището има нов председател и ново настоятелство:

Председател на читалището е Калин Йовчев. Членове на настоятелството са Иван Райков, Божидар Стрехин, Иван Димов и Веселин Генков. Членове на проверителната комисия са Вержилио Тоскани, Иван Бойкин и Ана Работова. Секретар на читалището е Катя Замярска.

Към днешно време Народно Читалище „Св.Св. Кирил и Методий-гр.Раковски-1908” взима активно участие във всички културни мероприятия на територията на Общината. Съвместно с Общината организира Международния кукерски фестивал „Кукове”, който се провежда ежегодно петък и събота, преди Сирни Заговезни и е най-мащабното културно събитие в Община Раковски. Читалището участваи при подготовката и реализацията на традиционния празник на виното „Винари – Раковски” и Дните на културата - посветени на 24 май. Организира изложби, концерти, театър и др. културни мероприятия.

Библиотечният фонд на читалищната библиотека към 2010г. наброява 9667бр. библиотечни документа. През изминалите години читалището печели много проекти, като единия от тях е по програма „Глобални Библиотеки” по инициатива на Бил и Мелинда Гейтс. През месец декември читалището получи 6 настолни компютъра, 1 лаптоп, мултимедия и мултифункционално устройство които от месец февруари 2011г. се използват свободно от жителите на Община Раковски в Информационния център към читалището.

Не на последно място е развитието на художествената самодейност.

Към читалището функционират:

• Фолклорен Ансамбъл за народни танци и песни „Слав Бойкин”, който наброява около 60 души. Ансамбъла е Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Тремоли, Италия през 2001г. Отличен е с много грамоти и награди в Румъния, Франция в гр. Безие през 2007 г.,Сърбия през 2007г., Черна гора в гр. Будва през 2008г., Турция и много фестивали и събори в страната; Лауреат на XVСтаропланински събор „Балкан Фолк 2011”; Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Ладисполи, Италия през 2011г.; Балкански шампиони, наградени със Златен Орфей и Златен медал на Блакаския шампионат по фолклор „Жива вода - 2012” гр.Хисаря.
• Женска певческа група – Лауреат на Националните събори „Рожен” и „Копривщица” през 2000г., Участници в 10-ия юбилеен събор Копривщица 2010г. Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Ладисполи, Италия през 2011г.; Балкански шампиони, наградени със Златен Орфей и Златен медал на Блакаския шампионат по фолклор „Жива вода - 2012” гр.Хисаря.
• Детска певческа група
• Детски танцов състав
• Група за изворен фолклор
• Кукерски колектив – той е Лауреат на Международния кукерски фестивал в гр. Перник. Участник във фестивалите в гр. Шумен, Ямбол и др. Колективът е член на ФЕКГ със седалище Амстердам. Състава получи плакет благословен от Папа Бенедикт XVI от Председателя на Федерацията на биволовъдите в Германия.
• Драматичен състав с ръководител Лидия Гаджева.
• Любителска група по народни танци „Раковчани”.
• Школи по народно пеене. Солфеж и пиано.
• Школа по народни инструменти – гъдулка и тамбура.
• Школа по рисуване.

Школите се водят от професионални учители в читалището.

В близко бъдеще читалището има за цел да възстанови битовия оркестър, детските музикални школи по народни инструменти /кавал, гайда/ и акордеон и да постигне още по – големи успехи във всички области на своята дейност.