За нас

За организирана лесозащита у нас може да се говори от 1949 г., но едва в края на петдесетте години, проучвайки опита на другите европейски стра­ни и преди всичко на Полша, проф. Димитър Стефанов, инж. Боньо Петков и инж. Тодор Балов предлагат създаването на Лесозащитни станции.

Още при възникването на идеята за създаването на лесозащитните станции, академик Мако Даков подчертава, че те трябва да бъдат мост между науката и практиката. Именно на тази идея служат и първите директори на лесозащитните станции – ЛЗС – София – инж.Васил Вътов, Варна – инж.Сидер Пенев и Пловдив – инж. Тодор Чернев.

Понастоящем, Лесозащитна станция – София, обслужва във фитосанитарно отношение горските екосистеми в 6 Регионални дирекции по горите (Благоевград, Берковица, Велико Търново, Кюстендил, Ловеч, София).

Горският фонд на територията на станцията е с обща площ от 1380249 ха, в т.ч. иглолистни гори 426812 ха и широколистни 953437 ха.

Територията на Лесозащитна станция – София е разположена върху почти всички климатични райони на България. Надморската височина се движи от 25 по поречието на река Дунав и вътрешните реки до 2925 м (връх Мусала). В хоризонтално и вертикално направление те обхващат няколко растителни пояса и изключително разнообразни горски месторастения и многобройни типове гори. Видовото разнообразие на дървесна и храстова растителност,  предопределя и многообразието на фитосанитарните проблеми в горите, от райони на станцията.

Основната цел на експертите от станцията при провеждането на различните лесозащитни мероприятия, е запазването на биологичното разнообразие и устойчивото развитие на горските екосистеми.

На базата на  упорита работа на много практически и научни деятели в тази област, вече  добре се познават биологията на основните за горското стопанство насекоми и болести, начините за тяхното обследване и прилагането на най-целесъобразните мерки за ограничаване на повреди от тях.

През периода 1960-1962 г. в  Софийската лесозащитна станция са заложени повече от 200 постоянни (станционарни) площи за системни наблюдения върху био-екологията и популацията на основните насекомни вредители и болести.