Share
Направи запитване !!!

За нас

ДГС”Катунци” носи името на селището,в което се намира главната административна сграда - с. Катунци. Територията на стопанството попада в Югозападна България.

Благоевградска област,община Сандански. На запад граничи с ДГС Сандански, на север с Национален парк Пирин, на изток с ДГС Гоце Делчев, на юг с Република Гърция.

Площта на стопанството е разположена в землищата на следните населени места: с. Бельово, с. Враня, с. Голешево, с. Горно Спанчево, с. Златолист, с. Калиманци, с. Ковачево, с. Катунци, с. Лехово, с. Ново Ходжово, с. Петрово, с. Пиперица, с. Пирин, с. Храсна, с. Черешница и с. Яново. Най голямо е село Катунци, поради разположението си, то се явява естествен център и седалище на Държавно горско стопанство-Катунци.

Територията на стопанството е разположена в следните географски координати: 410 23Ấ и 410 40Ấ северна ширина и 23025Ấ и 23040 Ấ източна дължина. Заема югозападните склонове на Пирин планина и северните склонове на планина Славянка.

Релефът на стопанството е типично планински, силно пресечен с дълбоки долове и остри била. От високите върхове на Южен Пирин се спускат дълги, характерни била, които са вододели на многобройните дерета и реки. Планинският масив Славянка се 

характеризира също със стръмни, урвести склонове и остри била. Разликата в надморските височини в различните части е твърде голяма. Вертикалният профил на разглеждания район започва от 147м. н.в. и достига до 2100м. н.в..

Многобройните малки и големи водни течения, които протичат през територията на стопанството, са притоци на река Пиринска Бистрица. Тя се формира от сливането на реките Крайна, Трета и Средна в района на м. Трите реки и спускайки се по надолу приема реките Сиплийца, Асанишка, Бяла река, Черна река, Добра лъка и многобройните къси притоци.

В южната част на стопанството по големи водни течения са: Храсненска река, Бельовска река, Голешовска река, Петровска река. Те текат при по малък наклон на терена, имат песъчливи дъна и образуват множество меандри. Общо взето водните течения в района на ДГС”Катунци”имат постоянен дебит, което позволява да се използватза напояване и производство на електроенергия.

Климатичните условия имат решаващо значение за горско растителното райониране и за формирането на отделните типове горски месторастения. Съгласно „Климатичните райони на България и технияклимат” територията на стопанството попада в Континентално-средиземноморскатаклиматичнаобласт, преходно-континентална климатична подобласт. От голямо значение за климата на района е близостта на Средиземно море.

Лесорастителните свойства на почвите са основни критерии за сравнителна оценка на качествата им, за тяхното бонитиране. Отделните бонитетни групи обхващат почви с различна мощност,запаси на хранителни вещества и капацитет на активна влага.

На територията на ДГС”Катунци” преобладават среднодълбоките почви-56,2%, следвани от плитките-30,6%,като най-широко са разпространени кафявите и канелени почви.

Общата площ на ДГС”Катунци” е 29816.0 ха. като 28001.5 ха. –гори от ДГФ,-456.8ха гори и земи общинска собственост,-304.6 ха гори и земичастна собственост-физически лица,  -1053.1ха гори и земи временно стопанисвани от общината.

Залесената площ на стопанството е 25721,0ха., Незалесената дървопроизводителна площ е 585.3ха.

Санитарното състояния на Гората на територията на ДГС”Катунци” е добро. Всяка година се провеждат санитарни сечи на площ от около 500дка. Няма каламитетни нападения от борова процесионка и борова листна оса. Срещат се нападения на малки площи с малък процент от голяма и малка зимна педомерка по дъбовите насаждения.

Съхненето по иглолистните култури които се наблюдаваха през 2000 година намаляха значително.

В района на стопанството най-често срещаните билки според хорологичния атлас на лечебните растения в българия са:-пирински чай, бял равнец,еньовче,обикновен киселец,черен бъз,бял бъз,мъхнат лопен, хмел, горска ягода, червена и черна боровинка,черен и обикновен пелин, жълт и червен  кантарион,обикновен риган,мащерка,жълта и синя тинтява и много други видове.

Защитени дървесни видове на територията на стопанството са Черна мура, Борисова ела, петродан и пърнар.

Забранява се ползването на лечебните растения по начини и средства които водят до увреждането на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяванена популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие.Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване.

Защитените зони по закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ на територията на ДГС”Катунци” са:

  • защитена зона”Среден Пирин-Алиботуш”
  • защитена зона „Славянка”
  • защитена зона „Мелнишки пирамиди”