Град: Велико Търново
Адрес: гр.Велико Търново, ул. Никола Пиколо № 6
Телефон: 062/682 511
Е-мейл: [email address]
Уеб сайт: www.museumvt.com
Изключително богатата 140-годишна история на музейното дело във Велико Търново, дава възможност за задълбочен и многостранен анализ на неговото развитие. Един кратък ретроспективен преглед на изминатия път позволява да се очертаят няколко основни етапа в изграждането, формирането и утвърждаването на музейната структура в града и региона.
В далечния вече 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище “Надежда” да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Това е време, когато вече е осъзнато началото на периода, в който българинът активно и целенасочено обръща поглед към своето минало, в чийто послания се мъчи да открие и осмисли корените на своята народностна идентичност, за да мотивира националното си самосъзнание. Освобождението се превръща в най-мощния катализатор на този процес, който постепенно еволюира до формите на едно почти всенародно движение за издирване и опазване на паметниците от близкото и по-далечно минало. Основаното през 1879 г. Археологическо дружество е изразител на тези настроения и има своето важно място в събирането на старини през последните десетилетия на 19 век Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата “Св. 40 мъченици”. Времето между двете световни войни е свързано с дейността на Т. Николов. Тогава се взема решение за построяването на специална сграда за “библиотека, музей и художествена галерия”. Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г. И днес в нея се помещава Археологическия музей. Пак по това време за музеи са обявени родната къща на П. Р. Славейков и Хаджиилиевата къща в с. Арбанаси. Края на етапа съвпада с политическите промени от 1944 г.
Първият подетап се характеризира с развитието на великотърновския музей като държавна институция. Той започва с акта на обявяването му за държавен музей на 1 март 1945 г. Характеризира се с идеологизацията на музейната дейност. Същевременно се изграждат нови експозиции. През 1954 музеят се премества от читалище “Надежда” в специално построената сграда. Откриват се експозициите “Кооперативна печатница “Работник” и “Арбанашки бит” в Констанцалиевата къща в Арбанаси. Започналите интензивни археологически проучвания на хълма Царевец и няколко други обекта попълват музейния фонд с 16 000 единици. Подетапът завършва в началото на 60-те години на ХХ в. Вторият подетап се характеризира с повишаването на професионализма в музея. В най-мащабните в страната археологически проучвания участват специалисти, които в последствие формират филиала на АИМ при БАН. Финансирани са от създадения през 1966 г. “Общонароден комитет за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град”. Пак от там са средствата за проучване и на другия голям обект на Великотърновския музей – Археологическия резерват “Никополис ад Иструм”. Интензивните разкопки започват през 1975 с участие на АИМ при БАН и ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, а от 1985 г. се включва и британски екип. Специалисти участват в проучването на военния лагер Нове край Свищов в състава на българо-полска археологическа експедиция. Извършват се редовни и спасителни разкопки на десетки обекти в региона, като добитите находки постъпват във фондовете и заедно със събирателската работа на историческите отдели през 1990 г. вече са 134 000. Всички те са обработени в създадената през 1968 г. Лаборатория за консервация и реставрация – втората по големина в страната. В нея се обработват материали и на музеи от други региони.