История на Копривщица

Град Копривщица е огнище на просветата, книжнината и културата по времето на Българското Възраждане. Копривщенските учители, лекари, свещеници и книжовници са сред първите народни будители не само на родното си място, но и на всички българи. Тук са родени едни от най-големите личности на Културното ни Възраждане като Найден Геров, Йоаким Груев, Любен Каравелов и др. 

Богати и влиятелни хора даряват щедро от своите средства за развитието на образователното дело в Копривщица, за съграждане на християнски храмове и училищни сгради. Историята е съхранила имената на дарители като Големят чорбаджи Вълко Чалъков и Малкият чорбаджи Вълко Чалъков, Дядо Тодор Мирчев и най-големият дарител на Копривщица Хаджи Ненчо Палавеев. С тяхната щедра воля и с пламенния дух на копривщенските просветители –възрожденци, културата и образователното дело в Копривщица са достигнали своя истински възход. 

Накъдето и да се спре погледа ви културното наследство е около Вас. Училища с завидна история, почти всяка къща – архитектурен шедьовър, белокаменни чешми и мостове, всяка уличка с име на прославил се копривщенин, паметници на велики личности, пред които можем само да се прекланяме. 

И днес в тишината на възрожденска Копривщица се долавят звуците на Каравеловата “Хубава си моя горо” , а романтиката на по-новото време ни нашепва нежния стих на Дебелянов “Помниш ли, помниш ли тихия двор …”.

Старо предание разказва, че в годините след падането на България под турска власт /1393 г. / в красивата средногорска местност се заселват бежанци – потомци на стари родове и скотовъдци със своите големи стада.
 
Професор Иречек споменава, че между първите заселници имало една красива българка от село Рила. Тя получила от султана ферман, с който се давали големи привилегии на селището. Във фермана Копривщица била наречена“Аврат Алан”, което в превод от турски език означава “Женска поляна”. 
 
Според Найден Геров основите на днешния град били положени от търновски боляри, които напускат столицата Търново и заедно със своите стада, селяни, прислуга и движимо имущество се изтеглят към отдалечената и непроходима Централна Средна гора.
 
Друга легенда разказва, че Копривщица била вакъф /лично владение/ на дъщерята на Сюлейман Великолепни, известна в турската история красива принцеса. 
 
Смята се, че името на Копривщица произлиза от “куп речици”, вливащи се в река Тополница; от гръцката дума “копрос”, което означава “торище” ; от “копър” или “коприва”.
 
Колкото и загадъчна да е най-старата история на Копривщица, то толкова ярко е нейното присъствие в епохата на Българското Възраждане. В
Копривщица отваря врати второто взаимно училище в България (1837 г. ) и първото в страната класно училище (1846). Копривщица е родно място на народни будители и духовни водачи на българската нация. 
 
Тук на 20 -ти Април 1876 г. е изстрелян първият куршум срещу турския поробител и е поставено началото на Априлското въстание, довело до освобождението на България. 
 
Копривщица е съкровищница на българската възрожденска архитектура. Обявена е за град-музей (1952 г.), за архитектурен и исторически резерват ( 1971 г.). През 1978 г. е призната за селище на вътрешния и международния туризъм.